Nov 30, 2010, 9:32 PM

Дъждовна лудост

  Poetry » Love
1K 0 0

Притихнала в поройната стихийност на милващите ти слова,
стоя възторжено - невярваща,
че точно  върху мен
е заваляла   душата ти обично. Всеотдайно
очите  ми, примиращи от влюбеност,
се сливаха с пороя ти в безумност
и сгушила глава на рамото,
при теб на сигурно, във сбъднатост мечтана,
си пожелавах време на дъждовна лудост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...