16 nov 2011, 15:10

Дъждовна приказка

  Poesía
688 0 10

Заваля дъждът, небето се намръщи,

на пръсти наднича нощта,

едри капки в земята се пръсват

на хиляди кристални зърна.

 

Покрива всичко -  пелерина,

снежно-бяла с накъдрена плоха,

а по нея като по коприна

плуват само жълтите листа.

 

Изгонени от вятъра, самотни,

гърчат крехките телца

и търсят в клоните сиротни

пъпките от пролетта...

 

Вихърът бързо отминава,

остават само локвите с вода,

потъва този миг в забрава...

Изгрява слънце и топи леда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...