16 nov 2011, 15:10

Дъждовна приказка

  Poesía
690 0 10

Заваля дъждът, небето се намръщи,

на пръсти наднича нощта,

едри капки в земята се пръсват

на хиляди кристални зърна.

 

Покрива всичко -  пелерина,

снежно-бяла с накъдрена плоха,

а по нея като по коприна

плуват само жълтите листа.

 

Изгонени от вятъра, самотни,

гърчат крехките телца

и търсят в клоните сиротни

пъпките от пролетта...

 

Вихърът бързо отминава,

остават само локвите с вода,

потъва този миг в забрава...

Изгрява слънце и топи леда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...