Заваля дъждът, небето се намръщи,
на пръсти наднича нощта,
едри капки в земята се пръсват
на хиляди кристални зърна.
Покрива всичко - пелерина,
снежно-бяла с накъдрена плоха,
а по нея като по коприна
плуват само жълтите листа.
Изгонени от вятъра, самотни,
гърчат крехките телца
и търсят в клоните сиротни
пъпките от пролетта...
Вихърът бързо отминава,
остават само локвите с вода,
потъва този миг в забрава...
Изгрява слънце и топи леда!
© Миночка Митева Всички права запазени