16.11.2011 г., 15:10

Дъждовна приказка

684 0 10

Заваля дъждът, небето се намръщи,

на пръсти наднича нощта,

едри капки в земята се пръсват

на хиляди кристални зърна.

 

Покрива всичко -  пелерина,

снежно-бяла с накъдрена плоха,

а по нея като по коприна

плуват само жълтите листа.

 

Изгонени от вятъра, самотни,

гърчат крехките телца

и търсят в клоните сиротни

пъпките от пролетта...

 

Вихърът бързо отминава,

остават само локвите с вода,

потъва този миг в забрава...

Изгрява слънце и топи леда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....