16 нояб. 2011 г., 15:10

Дъждовна приказка

691 0 10

Заваля дъждът, небето се намръщи,

на пръсти наднича нощта,

едри капки в земята се пръсват

на хиляди кристални зърна.

 

Покрива всичко -  пелерина,

снежно-бяла с накъдрена плоха,

а по нея като по коприна

плуват само жълтите листа.

 

Изгонени от вятъра, самотни,

гърчат крехките телца

и търсят в клоните сиротни

пъпките от пролетта...

 

Вихърът бързо отминава,

остават само локвите с вода,

потъва този миг в забрава...

Изгрява слънце и топи леда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...