16 нояб. 2011 г., 15:10

Дъждовна приказка

699 0 10

Заваля дъждът, небето се намръщи,

на пръсти наднича нощта,

едри капки в земята се пръсват

на хиляди кристални зърна.

 

Покрива всичко -  пелерина,

снежно-бяла с накъдрена плоха,

а по нея като по коприна

плуват само жълтите листа.

 

Изгонени от вятъра, самотни,

гърчат крехките телца

и търсят в клоните сиротни

пъпките от пролетта...

 

Вихърът бързо отминава,

остават само локвите с вода,

потъва този миг в забрава...

Изгрява слънце и топи леда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...