ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
21 sept 2021, 22:18

Дъждовни приказки 

  Poesía » Del paisaje
285 1 11

Дъждът се лее на ресни безкрайни,

прогизнала е сивата му риза.

Разказва ми той приказки омайни,

събрани от далече и от близо.

За ято щъркели пътуващи на юг,

оставили гнездата си самотни

да чакат тихо пролетния звук,

за да се върнат по местата родни.

За далечна някаква страна,

където слънцето напича жарко

и му се молят свойта хладина

да изсипе той над тях за малко.

За дивите животни през нощта,

потърсили покой във тъмнината,

за птиците, разперили крила,

зареяни високо в небесата.

За хората, затворили душите си,

за другите, от щастие огряни,

и за онези със въже на шията,

и за такива, от любов пияни.

Изливаше се яростно дъждът,

че имаше за много да говори,

и после укроти се изведнъж,

а аз записах всичките истории.

С дъжда дойде и мириса на есен,

танцуваха във локвите листа.

От ромона на капките унесена,

аз тихо се любувах на света.

 

 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??