Дъждовни приказки
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг,
оставили гнездата си самотни
да чакат тихо пролетния звук,
за да се върнат по местата родни.
За далечна някаква страна,
където слънцето напича жарко
и му се молят свойта хладина
да изсипе той над тях за малко.
За дивите животни през нощта,
потърсили покой във тъмнината,
за птиците, разперили крила,
зареяни високо в небесата.
За хората, затворили душите си,
за другите, от щастие огряни,
и за онези със въже на шията,
и за такива, от любов пияни.
Изливаше се яростно дъждът,
че имаше за много да говори,
и после укроти се изведнъж,
а аз записах всичките истории.
С дъжда дойде и мириса на есен,
танцуваха във локвите листа.
От ромона на капките унесена,
аз тихо се любувах на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
