Дъждовни приказки
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг,
оставили гнездата си самотни
да чакат тихо пролетния звук,
за да се върнат по местата родни.
За далечна някаква страна,
където слънцето напича жарко
и му се молят свойта хладина
да изсипе той над тях за малко.
За дивите животни през нощта,
потърсили покой във тъмнината,
за птиците, разперили крила,
зареяни високо в небесата.
За хората, затворили душите си,
за другите, от щастие огряни,
и за онези със въже на шията,
и за такива, от любов пияни.
Изливаше се яростно дъждът,
че имаше за много да говори,
и после укроти се изведнъж,
а аз записах всичките истории.
С дъжда дойде и мириса на есен,
танцуваха във локвите листа.
От ромона на капките унесена,
аз тихо се любувах на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
