14 ago 2009, 11:50

Дъждовно 

  Poesía » De amor
1273 0 23
Събудена от нещо във гърдите,
една сълза достигна до очите ми.
Безоблачна и тиха търколи се
и без да иска да се сбъдне,
да, без да иска, прероди се
в сестрици, бистри като нея.
Не исках никой да ги види,
изплаках ги на тъмно и сама.
Не ме разпитвай, всичко е излишно...
И времето е с мене, заваля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??