14 ago 2009, 11:50

Дъждовно 

  Poesía » De amor
1188 0 23

Събудена от нещо във гърдите,

една сълза достигна до очите ми.

Безоблачна и тиха търколи се

и без да иска да се сбъдне,

да, без да иска, прероди се

в сестрици, бистри като нея.

Не исках никой да ги види,

изплаках ги на тъмно и сама.

Не ме разпитвай, всичко е излишно...

И времето е с мене, заваля...

© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??