Aug 14, 2009, 11:50 AM

Дъждовно 

  Poetry » Love
1185 0 23

Събудена от нещо във гърдите,

една сълза достигна до очите ми.

Безоблачна и тиха търколи се

и без да иска да се сбъдне,

да, без да иска, прероди се

в сестрици, бистри като нея.

Не исках никой да ги види,

изплаках ги на тъмно и сама.

Не ме разпитвай, всичко е излишно...

И времето е с мене, заваля...

© Стойна Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??