Събудена от нещо във гърдите,
една сълза достигна до очите ми.
Безоблачна и тиха търколи се
и без да иска да се сбъдне,
да, без да иска, прероди се
в сестрици, бистри като нея.
Не исках никой да ги види,
изплаках ги на тъмно и сама.
Не ме разпитвай, всичко е излишно...
И времето е с мене, заваля...
© Стойна Стоянова All rights reserved.