6 abr 2009, 0:17

Дъждът на април

  Poesía » Otra
954 0 2

Последният ден

от зимата

се е спрял

в тъмния бар

на нечии очи.

Аз ли бях или ти?

Кафето горчи,

и е толкова късно

за тези снежинки,

които валят

помежду ни.

Не е сняг

това, от облаците,

през слънце, просто

така, от нищо,

от ясно небе,

пролетен дъжд

вали.

Едновременно

силен и лек

като въздух,

светла нежност

във всяка своя

капчица скрил,

влиза в сърцето,

целува ме, шепне

и търси лицето ми

първият дъжд

на април.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...