Последният ден
от зимата
се е спрял
в тъмния бар
на нечии очи.
Аз ли бях или ти?
Кафето горчи,
и е толкова късно
за тези снежинки,
които валят
помежду ни.
Не е сняг
това, от облаците,
през слънце, просто
така, от нищо,
от ясно небе,
пролетен дъжд
вали.
Едновременно
силен и лек
като въздух,
светла нежност
във всяка своя
капчица скрил,
влиза в сърцето,
целува ме, шепне
и търси лицето ми
първият дъжд
на април.
© Елена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
