Дъждът на април
Последният ден
от зимата
се е спрял
в тъмния бар
на нечии очи.
Аз ли бях или ти?
Кафето горчи,
и е толкова късно
за тези снежинки,
които валят
помежду ни.
Не е сняг
това, от облаците,
през слънце, просто
така, от нищо,
от ясно небе,
пролетен дъжд
вали.
Едновременно
силен и лек
като въздух,
светла нежност
във всяка своя
капчица скрил,
влиза в сърцето,
целува ме, шепне
и търси лицето ми
първият дъжд
на април.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
