31 mar 2019, 20:54

Дълбоко 

  Poesía » Otra
411 2 3

Потапям се тихо под меката кожа

 на бистрата лятна вода.

Дробът ми издиша сгъстения облак

и плисва над мене дъжда.

И тропа със пръсти по твърдия покрив,

разрязал безкрайно небе.

Приличаш на дъжд, на гора и поток.

Потапям се бавно във теб.

И спира умът ми в зелените дебри

на дивите летни треви.

Взривена, умората бяга от вените.

Пътят напред не боли.

Потапям се бавно под тънката кожа

на тихото звездно небе.

И няма отникъде дъно-не мога

да изплувам обратно от теб.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??