Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив,
разрязал безкрайно небе.
Приличаш на дъжд, на гора и поток.
Потапям се бавно във теб.
И спира умът ми в зелените дебри
на дивите летни треви.
Взривена, умората бяга от вените.
Пътят напред не боли. ...