Дълбоко

i2na (Инна)
145 1101

31.03.2019 г., 20:54 ч.

Поезия » Друга

345 2 3

Потапям се тихо под меката кожа

на бистрата лятна вода.

Дробът ми издиша сгъстения облак

и плисва над мене дъжда.

И тропа със пръсти по твърдия покрив,

разрязал безкрайно небе.

Приличаш на дъжд, на гора и поток.

Потапям се бавно във теб.

И спира умът ми в зелените дебри

на дивите летни треви.

Взривена, умората бяга от вените.

Пътят напред не боли.

Потапям се бавно под тънката кожа

на тихото звездно небе.

И няма отникъде дъно-не мога

да изплувам обратно от теб.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.