21 may 2008, 14:26

Дълга нощ

  Poesía
725 0 5
 

Дълга нощ

 

Студ, лют студ е сковал града,

хората стоят си вкъщи.

Светлини небесни гледам в нощта,

луната сърдито се мръщи.

 

Няма те днес...

Искам да те прегърна.

Телефонът донесе ми вест

и нощта в по-дълга превърна.

 

Студ, лют студ е сковал града,

а утре е толкоз далече

и ме боли, че се разделихме така -

безмълвно, набързо, човече.

 

Устните твои ми липсват.

Полудявам бавно в нощта.

Сълзи в очите ми плисват

и знам, че не е от студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....