21 may 2008, 14:26

Дълга нощ

  Poesía
722 0 5
 

Дълга нощ

 

Студ, лют студ е сковал града,

хората стоят си вкъщи.

Светлини небесни гледам в нощта,

луната сърдито се мръщи.

 

Няма те днес...

Искам да те прегърна.

Телефонът донесе ми вест

и нощта в по-дълга превърна.

 

Студ, лют студ е сковал града,

а утре е толкоз далече

и ме боли, че се разделихме така -

безмълвно, набързо, човече.

 

Устните твои ми липсват.

Полудявам бавно в нощта.

Сълзи в очите ми плисват

и знам, че не е от студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...