Дълга нощ
Дълга нощ
Студ, лют студ е сковал града,
хората стоят си вкъщи.
Светлини небесни гледам в нощта,
луната сърдито се мръщи.
Няма те днес...
Искам да те прегърна.
Телефонът донесе ми вест
и нощта в по-дълга превърна.
Студ, лют студ е сковал града,
а утре е толкоз далече
и ме боли, че се разделихме така -
безмълвно, набързо, човече.
Устните твои ми липсват.
Полудявам бавно в нощта.
Сълзи в очите ми плисват
и знам, че не е от студа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
