Студ, лют студ е сковал града,
хората стоят си вкъщи.
Светлини небесни гледам в нощта,
луната сърдито се мръщи.
Няма те днес...
Искам да те прегърна.
Телефонът донесе ми вест
и нощта в по-дълга превърна.
Студ, лют студ е сковал града,
а утре е толкоз далече
и ме боли, че се разделихме така -
безмълвно, набързо, човече.
Устните твои ми липсват.
Полудявам бавно в нощта.
Сълзи в очите ми плисват
и знам, че не е от студа.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
