Дълга суха въздишка

29 ago 2006, 19:44

Poesía

597 0 4

Дълга суха въздишка

Навън от слабините ми

Пробуждам се

Не виждам

Колко точно слънцето се е издигнало

Присвивам очи

Но каквото и да направиш, когато си сляп

Не виждаш

Само знам

Много неща са минали

През мен

Заповядвали са ми

И са ме инструктирали

Превръщали са ме в роб

И са ме били

Сега съм Темида

И въздишам

Защото не обичам да взимам решения

Не обичам да осъждам никого

Искам да ме оставите на мира

27.08.2006

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.