Дълга суха въздишка
Дълга суха въздишка
Навън от слабините ми
Пробуждам се
Не виждам
Колко точно слънцето се е издигнало
Присвивам очи
Но каквото и да направиш, когато си сляп
Не виждаш
Само знам
Много неща са минали
През мен
Заповядвали са ми
И са ме инструктирали
Превръщали са ме в роб
И са ме били
Сега съм Темида
И въздишам
Защото не обичам да взимам решения
Не обичам да осъждам никого
Искам да ме оставите на мира
27.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
