Дълга суха въздишка
Навън от слабините ми
Пробуждам се
Не виждам
Колко точно слънцето се е издигнало
Присвивам очи
Но каквото и да направиш, когато си сляп
Не виждаш
Само знам
Много неща са минали
През мен
Заповядвали са ми
И са ме инструктирали
Превръщали са ме в роб
И са ме били
Сега съм Темида
И въздишам
Защото не обичам да взимам решения
Не обичам да осъждам никого
Искам да ме оставите на мира
27.08.2006
© Десислав Илиев Всички права запазени