Дълга суха въздишка

29.08.2006 г., 19:44 ч.

Поезия

574 0 4

Дълга суха въздишка

Навън от слабините ми

Пробуждам се

Не виждам

Колко точно слънцето се е издигнало

Присвивам очи

Но каквото и да направиш, когато си сляп

Не виждаш

Само знам

Много неща са минали

През мен

Заповядвали са ми

И са ме инструктирали

Превръщали са ме в роб

И са ме били

Сега съм Темида

И въздишам

Защото не обичам да взимам решения

Не обичам да осъждам никого

Искам да ме оставите на мира

27.08.2006

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.