Дълга суха въздишка
Навън от слабините ми
Пробуждам се
Не виждам
Колко точно слънцето се е издигнало
Присвивам очи
Но каквото и да направиш, когато си сляп
Не виждаш
Само знам
Много неща са минали
През мен
Заповядвали са ми
И са ме инструктирали
Превръщали са ме в роб
И са ме били
Сега съм Темида
И въздишам
Защото не обичам да взимам решения
Не обичам да осъждам никого
Искам да ме оставите на мира
27.08.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
