Дълга суха въздишка
Навън от слабините ми
Пробуждам се
Не виждам
Колко точно слънцето се е издигнало
Присвивам очи
Но каквото и да направиш, когато си сляп
Не виждаш
Само знам
Много неща са минали
През мен
Заповядвали са ми
И са ме инструктирали
Превръщали са ме в роб
И са ме били
Сега съм Темида
И въздишам
Защото не обичам да взимам решения
Не обичам да осъждам никого
Искам да ме оставите на мира
27.08.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
