29 авг. 2006 г., 19:44

Дълга суха въздишка

743 0 4

Дълга суха въздишка

Навън от слабините ми

Пробуждам се

Не виждам

Колко точно слънцето се е издигнало

Присвивам очи

Но каквото и да направиш, когато си сляп

Не виждаш

Само знам

Много неща са минали

През мен

Заповядвали са ми

И са ме инструктирали

Превръщали са ме в роб

И са ме били

Сега съм Темида

И въздишам

Защото не обичам да взимам решения

Не обичам да осъждам никого

Искам да ме оставите на мира

 

27.08.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...