Чаках ли те... или просто се надявах, че съществуваш нейде по света... Любов и вяра всекиму раздавах... не исках нищо в мене да пестя... Отде да зная, че ще дойдеш в така обикновен и мрачен ден... Потърсих вяра, да те стопля... но свършила бе... затова ти дадох мен... Погледна ме, със недоверие и със насмешка, какво предлагам - нищо, просто мен, любов изстиваща, съдба човешка и твойта стяга те, души те, наранен... Но... спря се... върна се, усети потайна светлина във моите очи, нежност притихнала, стаена във душата, любов покълнала от мене да струи... Остана с мен... аз всъщност тебе чаках, така студено беше ми без теб, премръзнала бях все от себе си да давам, замяна да не чакам, не... до днес... Във твоите прегръдки тъй уютно се сгуших, уморена от страстта... Аз дълго чаках... но открих те... и няма нищо друго на света...
Рано или късно всеки от нас намира щастието,Мила!Радвам се , че ти си го открила и ОТКРОВЕНО си го споделила с нас, за да те четем и да се вълнуваме!!!Аз определено се НАСЛАЖДАВАМ когато те чета!Нежна жена-нежен и силен стих, със силни емоции-ГРАБНА МЕ!
Как ме стоплят думите ви... Тази сутрин бях сама, написах мислите си, които четете в момента и... радвам се, че са ви харесали...
Не ми омръзва да разсъждавам какво е нужно на човек, за да бъде щастлив... Понякога е само добра дума, протегната ръка, рамо, на което да се опреш... или просто очи, които да прозрат какво се крие в душата ти... Което и от тях да е... когато го намерим, разбираме, че си е струвало да чакаме...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.