10.09.2007 г., 11:17

Дълго чаках...

998 0 15
Чаках ли те... или просто се надявах,
че съществуваш нейде по света...
Любов и вяра всекиму раздавах...
не исках нищо в мене да пестя...
Отде да зная, че ще дойдеш
в така обикновен и мрачен ден...
Потърсих вяра, да те стопля...
но свършила бе... затова ти дадох мен...
Погледна ме, със недоверие и със насмешка,
какво предлагам - нищо, просто мен,
любов изстиваща, съдба човешка
и твойта стяга те, души те, наранен...
Но... спря се... върна се, усети
потайна светлина във моите очи,
нежност притихнала, стаена във душата,
любов покълнала от мене да струи...
Остана с мен... аз всъщност тебе чаках,
така студено беше ми без теб,
премръзнала бях все от себе си да давам,
замяна да не чакам, не... до днес...
Във твоите прегръдки тъй уютно
се сгуших, уморена от страстта...
Аз дълго чаках... но открих те...
и няма нищо друго на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рано или късно всеки от нас намира щастието,Мила!Радвам се , че ти си го открила и ОТКРОВЕНО си го споделила с нас, за да те четем и да се вълнуваме!!!Аз определено се НАСЛАЖДАВАМ когато те чета!Нежна жена-нежен и силен стих, със силни емоции-ГРАБНА МЕ!
  • Благодаря ви, милички
  • Приеми искрените ми аплодисменти!
    Разтърси ме...!
    Браво!
  • Хареса ми стиха ти!
    Поздравления!
  • Много е мило и топло!
    Поздарв!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...