Дълго чаках...
че съществуваш нейде по света...
Любов и вяра всекиму раздавах...
не исках нищо в мене да пестя...
Отде да зная, че ще дойдеш
в така обикновен и мрачен ден...
Потърсих вяра, да те стопля...
но свършила бе... затова ти дадох мен...
Погледна ме, със недоверие и със насмешка,
какво предлагам - нищо, просто мен,
любов изстиваща, съдба човешка
и твойта стяга те, души те, наранен...
Но... спря се... върна се, усети
потайна светлина във моите очи,
нежност притихнала, стаена във душата,
любов покълнала от мене да струи...
Остана с мен... аз всъщност тебе чаках,
така студено беше ми без теб,
премръзнала бях все от себе си да давам,
замяна да не чакам, не... до днес...
Във твоите прегръдки тъй уютно
се сгуших, уморена от страстта...
Аз дълго чаках... но открих те...
и няма нищо друго на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
Нежна жена-нежен и силен стих, със силни емоции-ГРАБНА МЕ!