Sep 10, 2007, 11:17 AM

Дълго чаках...

Poetry

999 0 15

Чаках ли те... или просто се надявах,
че съществуваш нейде по света...
Любов и вяра всекиму раздавах...
не исках нищо в мене да пестя...
Отде да зная, че ще дойдеш
в така обикновен и мрачен ден...
Потърсих вяра, да те стопля...
но свършила бе... затова ти дадох мен...
Погледна ме, със недоверие и със насмешка,
какво предлагам - нищо, просто мен,
любов изстиваща, съдба човешка
и твойта стяга те, души те, наранен...
Но... спря се... върна се, усети
потайна светлина във моите очи,
нежност притихнала, стаена във душата,
любов покълнала от мене да струи...
Остана с мен... аз всъщност тебе чаках,
така студено беше ми без теб,
премръзнала бях все от себе си да давам,
замяна да не чакам, не... до днес...
Във твоите прегръдки тъй уютно
се сгуших, уморена от страстта...
Аз дълго чаках... но открих те...
и няма нищо друго на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Рано или късно всеки от нас намира щастието,Мила!Радвам се , че ти си го открила и ОТКРОВЕНО си го споделила с нас, за да те четем и да се вълнуваме!!!Аз определено се НАСЛАЖДАВАМ когато те чета!Нежна жена-нежен и силен стих, със силни емоции-ГРАБНА МЕ!

2008-04-10T07:51:53+03:00
Mili4ka (Мила Нежна)

Благодаря ви, милички

2007-09-11T11:38:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Приеми искрените ми аплодисменти!
Разтърси ме...!
Браво!

2007-09-11T11:15:13+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Хареса ми стиха ти!
Поздравления!

2007-09-10T21:04:52+03:00
i2na (Инна)

Много е мило и топло!
Поздарв!

2007-09-10T14:17:48+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0