2 ene 2009, 16:11

Дърветата стари...

  Poesía
873 0 4

Дървета стари, сплели клони,

без живец и без листа,

от бурите неповалени,

завет пазят на младата гора.

 

Към слънцето отправила филизи,

зеленее младата гора, цъфти,

не знае, че на бурите жестоки

не може сама да издържи.

 

Изпили сока на корените стари,

фиданки млади, вдигнали глава,

без да видят, че прави са умрели

старите дървета в таз гора.

 

От бурите неповалени,

без живец и без листа,

дървета стари, сплели клони,

от бурите да пазят младата гора.

С.П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...