Jan 2, 2009, 4:11 PM

Дърветата стари...

  Poetry
874 0 4

Дървета стари, сплели клони,

без живец и без листа,

от бурите неповалени,

завет пазят на младата гора.

 

Към слънцето отправила филизи,

зеленее младата гора, цъфти,

не знае, че на бурите жестоки

не може сама да издържи.

 

Изпили сока на корените стари,

фиданки млади, вдигнали глава,

без да видят, че прави са умрели

старите дървета в таз гора.

 

От бурите неповалени,

без живец и без листа,

дървета стари, сплели клони,

от бурите да пазят младата гора.

С.П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...