Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3 sept 2014, 12:52

Дърво на житейския бряг 

  Poesía
1658 6 22

 

Живея в небето и в здрачните вирове.

Израснах на речния бряг и чепата.

Ту губя си образа, ту пък намирам се –

оглежда ме все на обратно реката.

От гняв са набъбнали моите корени,

а клоните взеха неверни посоки.

Родена съм гола, живея оголено,

сама съм, далече, и Бог е високо.

 

Отдавна изгубих се нейде в подмолите,

душата си в мътно мастило събирам.

И уж за небето бях тръгнала с клоните,

а пляскат в лицето ми хлъзгави риби.

 

Люлее се тинята, мазна от мириси.

Стоя сред водата, а вия от жажда.

Останах по празни зеници и ириси

и точно през тях – отеснявам си дважди.

Реката е страшното ми изкупление –

враждебна и алчна да ме подкопава.

Ще пия от нея, ще пие от мене...

а после – едната от двете остава.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??