Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3 сент. 2014 г., 12:52

Дърво на житейския бряг 

  Поэзия
1684 6 22

 

Живея в небето и в здрачните вирове.

Израснах на речния бряг и чепата.

Ту губя си образа, ту пък намирам се –

оглежда ме все на обратно реката.

От гняв са набъбнали моите корени,

а клоните взеха неверни посоки.

Родена съм гола, живея оголено,

сама съм, далече, и Бог е високо.

 

Отдавна изгубих се нейде в подмолите,

душата си в мътно мастило събирам.

И уж за небето бях тръгнала с клоните,

а пляскат в лицето ми хлъзгави риби.

 

Люлее се тинята, мазна от мириси.

Стоя сред водата, а вия от жажда.

Останах по празни зеници и ириси

и точно през тях – отеснявам си дважди.

Реката е страшното ми изкупление –

враждебна и алчна да ме подкопава.

Ще пия от нея, ще пие от мене...

а после – едната от двете остава.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??