Дърво на житейския бряг
Живея в небето и в здрачните вирове.
Израснах на речния бряг и чепата.
Ту губя си образа, ту пък намирам се –
оглежда ме все на обратно реката.
От гняв са набъбнали моите корени,
а клоните взеха неверни посоки.
Родена съм гола, живея оголено,
сама съм, далече, и Бог е високо.
Отдавна изгубих се нейде в подмолите,
душата си в мътно мастило събирам.
И уж за небето бях тръгнала с клоните,
а пляскат в лицето ми хлъзгави риби.
Люлее се тинята, мазна от мириси.
Стоя сред водата, а вия от жажда.
Останах по празни зеници и ириси
и точно през тях – отеснявам си дважди.
Реката е страшното ми изкупление –
враждебна и алчна да ме подкопава.
Ще пия от нея, ще пие от мене...
а после – едната от двете остава.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
