Sep 3, 2014, 12:52 PM

Дърво на житейския бряг 

  Poetry
1681 6 22

 

Живея в небето и в здрачните вирове.

Израснах на речния бряг и чепата.

Ту губя си образа, ту пък намирам се –

оглежда ме все на обратно реката.

От гняв са набъбнали моите корени,

а клоните взеха неверни посоки.

Родена съм гола, живея оголено,

сама съм, далече, и Бог е високо.

 

Отдавна изгубих се нейде в подмолите,

душата си в мътно мастило събирам.

И уж за небето бях тръгнала с клоните,

а пляскат в лицето ми хлъзгави риби.

 

Люлее се тинята, мазна от мириси.

Стоя сред водата, а вия от жажда.

Останах по празни зеници и ириси

и точно през тях – отеснявам си дважди.

Реката е страшното ми изкупление –

враждебна и алчна да ме подкопава.

Ще пия от нея, ще пие от мене...

а после – едната от двете остава.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??