Самодива (Вики)
533 5976
9 jun 2016, 18:19

Дървото на живота 

  Poesía
491 1 7

От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете - 
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.

Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво  прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.

Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото - 
тръпчивите му сокове са живи.

Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??