Самодива (Вики)
535 5960
Jun 9, 2016, 6:19 PM

Дървото на живота 

  Poetry
501 1 7

От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете - 
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.

Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво  прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.

Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото - 
тръпчивите му сокове са живи.

Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??