Самодива (Вики)
533 5976
9 июн. 2016 г., 18:19

Дървото на живота 

  Поэзия
490 1 7

От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете - 
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.

Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво  прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.

Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото - 
тръпчивите му сокове са живи.

Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??