21 jun 2006, 13:42

ДЪЩЕРЯ

  Poesía
2.6K 3 14
Мое крехко и нежно създание
с най-красивата буйна коса,
слушаш моите думи с внимание,
сякаш те са най-важни в света.

Във очите ти бистри, кристални,
неподправена обич искри,
а когато погледнат ме жално -
и небето помръква дори.

Искам там, в синевата над тебе
да е винаги цветна дъга,
да е страж за теб слънцето денем,
лунен лъч да те пази в нощта.

Ти сега си ми много мъничка,
но ме гледаш с очи на хитрец.
Нека Бог, Който властва над всичко,
те дари със сърце на боец.

Аз не мога, дори и да искам,
несполуките да ти спестя,
но живота така го изисква -
да градиш сама свойта съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! Да ти е жива и здрава!!!
  • Ти си написала всичко което съм си мислила и искала,(но не съм могла) да изразя или да събера в мислите си по-точно.Незнам в какво емоционално състояние си била когато си написала това,но каквото й да е било "то", благодарение на него е произлязъл този прекрасен,изпълнен с нежност и обич стих,който ме развълнува изключително много.Всъщност не съм чела друг стих посветен (на дете),който да ми е харесал толкова много.Целувам те...
  • Браво, Диди, хубав и обичен стих! Да ти е жива и здрава и ти също, да се гледате!
  • хубаво, диди слава!
  • Хубаво е!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...