2 jul 2008, 15:49

Дъщерята на Ра

  Poesía
1K 0 12
Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят.

Преродена от слънцето,
озарена с възторг
и накичена цялата с цветен прашец.
Тихо слиза със утрото, по ръката на Бог
и ми носи едничкото нужно небе.

А е толкова рано. И е толкова късно,
че пчелите отдавна събраха меда.
Който иска да вярва, но нещо възкръсва!
Между нея и времето. И сега. И отвъд.

И докато върви и разлиства живота
с удивителен жест на спокойна река,
тя е тази, която върти колелото.
Тя е всички и никой, събрани в една.

Дъщерята на всички човешки надежди
осезава лика ми на земна жена.
Дъщерята на Ра се завръща у мене.
И си спомням коя съм.
И защо съм дошла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...