Jul 2, 2008, 3:49 PM

Дъщерята на Ра 

  Poetry
836 0 12
Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят.

Преродена от слънцето,
озарена с възторг
и накичена цялата с цветен прашец.
Тихо слиза със утрото, по ръката на Бог
и ми носи едничкото нужно небе.

А е толкова рано. И е толкова късно,
че пчелите отдавна събраха меда.
Който иска да вярва, но нещо възкръсва!
Между нея и времето. И сега. И отвъд.

И докато върви и разлиства живота
с удивителен жест на спокойна река,
тя е тази, която върти колелото.
Тя е всички и никой, събрани в една.

Дъщерята на всички човешки надежди
осезава лика ми на земна жена.
Дъщерята на Ра се завръща у мене.
И си спомням коя съм.
И защо съм дошла.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??