Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят.
Преродена от слънцето,
озарена с възторг
и накичена цялата с цветен прашец.
Тихо слиза със утрото, по ръката на Бог
и ми носи едничкото нужно небе.
А е толкова рано. И е толкова късно,
че пчелите отдавна събраха меда.
Който иска да вярва, но нещо възкръсва!
Между нея и времето. И сега. И отвъд.
И докато върви и разлиства живота
с удивителен жест на спокойна река,
тя е тази, която върти колелото.
Тя е всички и никой, събрани в една.
Дъщерята на всички човешки надежди
осезава лика ми на земна жена.
Дъщерята на Ра се завръща у мене.
И си спомням коя съм.
И защо съм дошла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
