Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят.
Преродена от слънцето,
озарена с възторг
и накичена цялата с цветен прашец.
Тихо слиза със утрото, по ръката на Бог
и ми носи едничкото нужно небе.
А е толкова рано. И е толкова късно,
че пчелите отдавна събраха меда. ...