2.07.2008 г., 15:49

Дъщерята на Ра

1K 0 12
Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят.

Преродена от слънцето,
озарена с възторг
и накичена цялата с цветен прашец.
Тихо слиза със утрото, по ръката на Бог
и ми носи едничкото нужно небе.

А е толкова рано. И е толкова късно,
че пчелите отдавна събраха меда.
Който иска да вярва, но нещо възкръсва!
Между нея и времето. И сега. И отвъд.

И докато върви и разлиства живота
с удивителен жест на спокойна река,
тя е тази, която върти колелото.
Тя е всички и никой, събрани в една.

Дъщерята на всички човешки надежди
осезава лика ми на земна жена.
Дъщерята на Ра се завръща у мене.
И си спомням коя съм.
И защо съм дошла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...