7 ene 2018, 21:19

Елексир

  Poesía
991 1 1

Да можех само – бих стъкмил компот от юли

и бих ти го поднесъл в дар,

та есенният вятър щом забрули –

на времето да бъдеш господар!

 

Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи

а вятърът – листата завърти –

с една лъжичка от бурканчето горещо

уютно да се чувстваш ти!

 

Дори да тръгнем всички по балтони,

или Емил Чолаков да повика Северняк

и да се променят природните закони –

все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...