7 ene 2018, 21:19

Елексир

  Poesía
988 1 1

Да можех само – бих стъкмил компот от юли

и бих ти го поднесъл в дар,

та есенният вятър щом забрули –

на времето да бъдеш господар!

 

Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи

а вятърът – листата завърти –

с една лъжичка от бурканчето горещо

уютно да се чувстваш ти!

 

Дори да тръгнем всички по балтони,

или Емил Чолаков да повика Северняк

и да се променят природните закони –

все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...