7.01.2018 г., 21:19

Елексир

992 1 1

Да можех само – бих стъкмил компот от юли

и бих ти го поднесъл в дар,

та есенният вятър щом забрули –

на времето да бъдеш господар!

 

Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи

а вятърът – листата завърти –

с една лъжичка от бурканчето горещо

уютно да се чувстваш ти!

 

Дори да тръгнем всички по балтони,

или Емил Чолаков да повика Северняк

и да се променят природните закони –

все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...