Да можех само – бих стъкмил компот от юли
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули –
на времето да бъдеш господар!
Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи
а вятърът – листата завърти –
с една лъжичка от бурканчето горещо
уютно да се чувстваш ти!
Дори да тръгнем всички по балтони,
или Емил Чолаков да повика Северняк
и да се променят природните закони –
все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"
© Момчил Манов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
