Да можех само – бих стъкмил компот от юли
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули –
на времето да бъдеш господар!
Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи
а вятърът – листата завърти –
с една лъжичка от бурканчето горещо
уютно да се чувстваш ти!
Дори да тръгнем всички по балтони,
или Емил Чолаков да повика Северняк
и да се променят природните закони –
все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"
© Момчил Манов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
