7 янв. 2018 г., 21:19

Елексир

990 1 1

Да можех само – бих стъкмил компот от юли

и бих ти го поднесъл в дар,

та есенният вятър щом забрули –

на времето да бъдеш господар!

 

Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи

а вятърът – листата завърти –

с една лъжичка от бурканчето горещо

уютно да се чувстваш ти!

 

Дори да тръгнем всички по балтони,

или Емил Чолаков да повика Северняк

и да се променят природните закони –

все пак да си речеш: "Обича ме все пак!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...