* * *
Синьо халище нощта разстели -
свързаха моми забрадки бели...
Звън на чан във мрака сплитки сплита -
едри бисери, горят звездите.
И мегданът плисна песен жива -
вие се хоро и се превива.
Ручеи припридат лунна прежда -
гледаш ти и все не се наглеждаш...
Мъката, през сито триж пресята -
колко ми се иска да съм вятър!..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Кирилов Todos los derechos reservados