3.12.2007 г., 10:31 ч.

* * * 

  Поезия » За деца
760 0 7

                       Синьо халище нощта разстели -

                        свързаха моми забрадки бели...

 

                        Звън на чан във мрака сплитки сплита -

                        едри бисери, горят звездите.

 

                        И мегданът плисна песен жива -

                         вие се хоро и се превива.

 

                         Ручеи припридат лунна прежда -

                          гледаш ти и все не се наглеждаш...

 

                           Мъката, през сито триж пресята -

                            колко ми се иска да съм вятър!..

 

                            

 

                             

                        

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет,Адаш!!!
    Привет ,приятелю....
    Поздравявам те за усета ти към Поезията

    Желая ти успехи . . .и вдъхновение..............

  • Всяка дума е бисер!!!
  • А знаеш ,ли как на мен ми хареса...
    значи съм голямо дете...Ще го прочета на внучката,
    защото е прекрасно. С много обич.
  • Чудесно стихче!
  • Красиво!!!
    Поздравления!!!
  • Незнам какво да кажа...пишеш неописуемо красиво!! Потънах в чистотата на стиха ти и се преродих в девствената му ритмичност и образи... божествено творение в човешки образ е това твое "чедо"
    Усмивка от едно (уж)пораснало дете
  • Хареса ми!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??