Dec 3, 2007, 10:31 AM

* * *

1K 0 7

                       Синьо халище нощта разстели -

                        свързаха моми забрадки бели...

 

                        Звън на чан във мрака сплитки сплита -

                        едри бисери, горят звездите.

 

                        И мегданът плисна песен жива -

                         вие се хоро и се превива.

 

                         Ручеи припридат лунна прежда -

                          гледаш ти и все не се наглеждаш...

 

                           Мъката, през сито триж пресята -

                            колко ми се иска да съм вятър!..

 

                            

 

                             

                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...