17 sept 2010, 14:47

...

Poesía » De amor

682 0 3

...

Като прилив докосна брега

и си отиде,

а в мене отекна звънът

на мечти за вериги...

за окови,

с които да дойдеш

и да ме вземеш със теб

във твойто безбожно море.

Как искам да започна

отново живота!

И колко не мога,

дете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

... безбрежието на невъзможието... и все пак има вълшебни мигове...

2010-09-17T20:07:20+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Как искам да започна
отново живота!
И колко не мога,
дете..."

Норми, дълг и ....Постигнал си опоетизиране на невъзможното щастие, което ми напомня "Евгений Онегин" - “Бе щастието тъй възможно и толкоз близко!”
Поздрав!

2010-09-17T15:40:19+03:00
plami-6 (Плами)

Разбирам те... Поздрав, Ачо!!!

2010-09-17T15:22:22+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9