Sep 17, 2010, 2:47 PM

...

Poetry » Love

679 0 3

...

Като прилив докосна брега

и си отиде,

а в мене отекна звънът

на мечти за вериги...

за окови,

с които да дойдеш

и да ме вземеш със теб

във твойто безбожно море.

Как искам да започна

отново живота!

И колко не мога,

дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

... безбрежието на невъзможието... и все пак има вълшебни мигове...

2010-09-17T20:07:20+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Как искам да започна
отново живота!
И колко не мога,
дете..."

Норми, дълг и ....Постигнал си опоетизиране на невъзможното щастие, което ми напомня "Евгений Онегин" - “Бе щастието тъй възможно и толкоз близко!”
Поздрав!

2010-09-17T15:40:19+03:00
plami-6 (Плами)

Разбирам те... Поздрав, Ачо!!!

2010-09-17T15:22:22+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0