17 сент. 2010 г., 14:47

...

688 0 3

 

...

 

 

Като прилив докосна брега

и си отиде,

а в мене отекна звънът

на мечти за вериги...

 

за окови,

с които да дойдеш

и да ме вземеш със теб

във твойто безбожно море.

 

Как искам да започна

отново живота!

И колко не мога,

дете...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... безбрежието на невъзможието... и все пак има вълшебни мигове...
  • "Как искам да започна
    отново живота!
    И колко не мога,
    дете..."

    Норми, дълг и ....Постигнал си опоетизиране на невъзможното щастие, което ми напомня "Евгений Онегин" - “Бе щастието тъй възможно и толкоз близко!”
    Поздрав!


  • Разбирам те... Поздрав, Ачо!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...