17.09.2010 г., 14:47

...

Поезия » Любовна

680 0 3

...

Като прилив докосна брега

и си отиде,

а в мене отекна звънът

на мечти за вериги...

за окови,

с които да дойдеш

и да ме вземеш със теб

във твойто безбожно море.

Как искам да започна

отново живота!

И колко не мога,

дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Dark_Island (Таня Георгиева)

... безбрежието на невъзможието... и все пак има вълшебни мигове...

2010-09-17T20:07:20+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Как искам да започна
отново живота!
И колко не мога,
дете..."

Норми, дълг и ....Постигнал си опоетизиране на невъзможното щастие, което ми напомня "Евгений Онегин" - “Бе щастието тъй възможно и толкоз близко!”
Поздрав!

2010-09-17T15:40:19+03:00
plami-6 (Плами)

Разбирам те... Поздрав, Ачо!!!

2010-09-17T15:22:22+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0