Ако имаше начин да общуваме с мъртвите,
мама ще ме предпази по майчински:
да не влизам в студения вир, загряла от слънце,
в играта улисана. Гола и боса на показ.
Ако имаше начин да поговоря с баща ми,
макар и в метафизична реалност:
мълчаливо ще отмие образа на несигурност
в огледалото смътно на съвестта ми.
Ако имаше начин да разлистя тъгата -
да се разпадне на хиляди мигове.
Нека ги отвее като пепел вятърът -
да не кърпя с губерка миналото.
Ако имаше начин да съборя стената,
с вик гороломен, психеделично.
Нека стана на чайка, щом провидя съдбата,
без цел и посока, от мене различна.
Ако имаше начин…
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados