Apr 24, 2021, 7:48 PM

* * *

667 0 0

Ако имаше начин да общуваме с мъртвите,

мама ще ме предпази по майчински:

да не влизам в студения вир, загряла от слънце,

в играта улисана. Гола и боса на показ.

 

Ако имаше начин да поговоря с баща ми,

макар и в метафизична реалност:

мълчаливо ще отмие образа на несигурност

в огледалото смътно на съвестта ми.

 

Ако имаше начин да разлистя тъгата -

да се разпадне на хиляди мигове.

Нека ги отвее като пепел вятърът -

да не кърпя с губерка миналото.

 

Ако имаше начин да съборя стената,

с вик гороломен, психеделично.

Нека стана на чайка, щом провидя съдбата,

без цел и посока, от мене различна.

 

Ако имаше начин…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...